Коментар от екипа на сайта
Сравнителноправно съществуват два основни способа за формиране на правителство – извънпарламентарен и парламентарен. Първият е характерен напр. за президентските републики и се състои в назначаване на правителството от държавния глава. Парламентарният способ е типичен за парламентарните и полупрезидентските системи и при него решаваща роля има парламентът. Процедурата за образуване на правителство най-общо преминава през три основни фази – предпарламентарна, парламентарна и следпарламентарна, които обаче не се срещат във всички държави. Първата, предпарламентарната фаза, съществува в повечето системи. В нея водеща роля има държавния глава, който след консултации с парламентарно представените политически сили прави предложение до Народното събрание за избиране на министър-председател и правителство, респ. назначава министър-председателя или правителството като цяло след което го предлага на парламента за одобрение (вот на инвеститура). Според действащата българска Конституция консултациите с парламентарните групи имат политически характер, но те са задължителни за президента и могат да дадат ценни ориентири за статуквото в парламента и вероятността за съставяне на стабилно правителство. Конституцията предвижда три опита за съставяне на правителство. Идеята на конституционния законодател е да бъдат направени всички усилия за съставяне на правителство и за недопускане на политическа криза. Правото да направи предложение за министър-председател и правителство и при трите опита принадлежи на президента. Не така е в някои държави, където, ако първият опит за съставяне на правителство е неуспешен, правото преминава към парламента. Броят на опитите за образуване на правителство и редът, по който държавният глава прави своето предложение, е въпрос на дискусия. Те биха могли да бъдат промени, стига да се държи сметка за поне две неща. Първо, процедурата следва да бъде достатъчно гъвкава и да създава възможност за съставяне на работещо правителство, като не допуска лекомислено въвличане на страната в непрестанен цикъл от избори, без това да означава образуване на правителство на всяка цена. Второ, уреденият в Конституцията ред и сега на всеки етап допуска съставяне на коалиционно правителство. Коалиционната форма има своите предимства, доколкото управлението отчита по-голяма част от представените интереси на обществото. Друг е въпросът доколко коалиционната форма гарантира стабилност на управлението и принципност на решенията. Възможността за съставяне на коалиционно правителство зависи от резултатите от изборите и конфигурацията на парламента и въздигането му в задължение би могло да стимулира недотам принципни компромиси и договорки.

comments powered by Disqus